Поезия


Вместо въведение

Book: Songs of Light (bg)

Read Online: Issue

Print On Demand

Моите стихове отразяват една друга страна на творческата ми същност. Аз започнах да пиша стихове още като дете, и всъщност, първата колекция от стихове, написах когато бях осем годишна, като дори успях да илюстрирам тази антология, подписвайки се накрая като поет и художник; каква чест... Поетичният дух винаги е бил с мен, и понякога, дали от радостния факт, че съм била сред скъпи приятели, или във времето на щастлив момент от живота си, аз изливам моето артистично вдъхновение в поетична форма също. Моите поеми имат своето определено и изключително важно място в творческа ми биография, не по малко от това на картините и графиките ми, защото те третират същите теми и идеи.

Аз съм писала стихове, както на Български език, така и на Английски език, също съм превеждала някои стихове от единия на другия език, с повече или по малко успех (някои поеми просто са непреводими!)

Моята поезия като правило се е появявала винаги неравномерно – повечето от поемите (като не се вземат пред вид тези от ранното детство и юношеството, от които нито една не е поставена на тази страница), бяха написани в средата на 90те и през годините между 2005 – 2007. Способността ми да пиша поезия на два езика, приемам като едно богатство и дар. Представяйки някои от стиховете си, писани на Български език, се надявам да доставя приятни мигове за Българските посетители на тази страница.

Утро 1 на всички Приятели Изгрява Слънцето, лъчи протяга и расте. Изпълнена е синята окръжност на небето със Ангелски криле. И всеки цвят разтваря устни да пие утринна роса; със вятъра, танцьор изкусен, дърветата танцуват в светлина. Под звуците на птича Песен, преливаща във водопади от Любов, Души посрещат Утрото, понесени върху крилете на Живота нов! Изгрява Слънцето, с лъчи донася писма на Радост, Мир и Красота; и злото във Добро възраства - променя, трансформира То света... Изгрява Слънцето...   С разперени ръце все още е разпъната Зората! Но зрее плод в човешкото сърце под грижите на Любовта и Светлината. Надежда в синьо облекло - прекрасна, прегръща всяка търсеща Душа и Пътя труден и неясен огрява Тя като Звезда! Изгрява Слънцето.   В криле превръща издигнатите ни молитвено ръце. И като птици се завръщаме в окръжността   на синьото небе!
Аннаел
Утро 5 Когато нежен вятърът гали на океана зелената гръд, и от милувки пияни вълните, обличат се в розови дрехи, тогава пристигат младежите Твои и светят – сякаш капки роса - от утробата златна на Зора благодатна, излезли. Те Твоето Слово приемат и слушат - израстват в Душите любовни дръвчета и пеят, възпяват, на утрото сладкия плод.
Аннаел
Утро 6 Kогато в ранен час земята спи, и слънцето е виолетова светулка, и в песента на хиляди щурци, тупти денят все още нероден; когато птиците сънливо, с крилете си глави завиват, и всеки звук почива в тишина... Сърцето ми към Теб ме води – към Теб аз вдигам своите очи... Покрито е небето с Твойте стъпки – съзвездия от облаци и форми... В милувките на утринния вятър, тревите трепкат и се кланят морно. Със тях и моята Душа – стар звездоброец от далечни времена, във картата на свойта памет, внимателно и точно отбелязващ, рисунката на всеки миг.
Аннаел
* * * Къде си, златна Мъдрост, къде изчезна твоето богатство? Потъна в морската утроба, и устните разтворени на миди погълнаха го жадно и безмълвно... Къде си, Мъдрост свята, къде си, прелестна София? На времето зад плътните воали, лицето си ти в тайни криеш! Понякога, така внезапно и неочакавано се появяваш, поръсваш с бели, светли перли живота ни - от сенки сътворен; и само образът ти съвършен остава, да грее в нас - самотно отразен... * Но ако внимателно и търпеливо, проникнем с мисъл и със чувство в Природата и всичко живо - там бавно, тихо, постепенно, тъй както летен плод узрява, от древни сънища родена, Ти блясваш с цялата си Слава! И сякаш Духом възкресени, с препълнени сърца от радост, в лъчите ти красиви потопени, отново те намираме тогава!
Аннаел
* * * Песен на птица. Излъчват светлина крилата. Дъги изгряват и трептят. Спирали звуците чертаят и в шепата на всяка нота изливат цвят след цвят. Песен. Строи катедрала от злато и кристал. Колони устремено тичат и търсят тайнствения Граал... Прозрачни сфери се преплитат - води от много гласове... От куполите Ангели надничат, кръжат, танцуват и прелитат, в хармония спиралите преливат и с Космоса се сливат те.
Аннаел
Диалог с Птица Един Скитник попита тревата: ”Изворът на Живота къде е?" Тя каза: Аз само покривам Земята, питай птица която пее. И тръгна той птица да търси...  Намери я скрита в сребърни клони, трели игриви кристално да ръси, и като капки роса да ги рони.  ”Къде е, къде е Изворът на Живота?” – задъхан от бързане той попита.  Там, дето не диша никога злото и дето не съска змия извита! ”А как се ражда и от къде е в живота красивото и Светлината?” О, – каза тя – от Слънце, което грее невидимо, скрито, вътре в Душата. "Да, добре – настоя той – но коя е нашата Майка, която се грижи?" Ах, – птицата трепна – ти знаеш, че Тя е Силата, дето всичко движи! “Не зная, наистина, тъй е трудно – прошепна Скитникът развълнуван –  да държиш сърцето си винаги будно, съня да запомниш, недосънуван...  Кажи ми последно – той вдигна очи –  това за мен е огромно бреме – накъде пътуват всички Души?" Към Дома си, през цялото време!
Аннаел
Приказка Белите Ангели – бели звезди покоряват, изпълват ветровете с бяла мисъл; кристалните си песни тихо запяват и хвърлят в небето бисер след бисер. Идват пристъпяйки много внимателно в нашите сънища разбъркани. В светлина и любов сърцата потапят ни и превръщат ги в пеперуди хвъркащи. Всяка нощ Белите Ангели плачат за една заблудена Душа. Да се завърне при тях те очакват и приготвят й дом – в цветове от дъга! Те знаят – когато мигът наближи, ще блесне Тя – светла невеста! И всички звезди ще бъдат очи на нейните бели братя небесни!
Аннаел